ПЛЮ̀КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от плюкам1. Бяха пили от „специалното“, което кръчмарят ѝм сложи на масата с плюкане на пръсти и със заговорническо пошепване, че било доставено от Перущица „по втория начин“. Б. Болгар, Б, 148.
ПЛЮ̀КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от плюкам2; плюене.