ПЛЮ̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Метеор. За температура — която е със стойност над нулата; положителен. В хладилни помещения с нулеви или плюсови температури те [микроорганизмите] се развиват, като използуват органичните вещества, с които са пропити тези места. Ив. Златев и др., МЗ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)