ПЛЮ̀ТЪК м. Диал. Плужек; плужък, плужков, плужул, плъж, плъжек, плъжковец, плюшък, плюгавец.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник, 1908. — Друга (диал.) форма: п л ю̀ ш ъ к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)