ПЛЮШЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е покрит, тапициран, облечен с плюш; плюшен. В „Пирги“ южните стени на мраморните вили са в самите води. С малки, плюширани отвътре лодки, съседите си правят посещения. А. Страшимиров, Р V, 275-276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)