ПОАЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поаленèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поаленя̀л, -а, -о, мн. поаленèли, св., непрех. Ставам ален, придобивам ален цвят; почервенявам. Върви облечен в сняг един отряд. / Нозе .. цели в люти рани. / Едва от глад / пристъпват в преспите .. / Тук-там снегът от кръв поаленя. Бл. Димитрова, Л, 249. // За лице, бузи — ставам ален, покривам се с червенина; поруменявам, заруменявам, зачервявам се1. Противоп. побледнявам, побелявам1. Лицето ѝ поаленя за миг, после пребледня. О. Василев, ЖБ, 127. Скочи от стола .. Очите ѝ горяха, страните поаленяха. Н. Каралиева, Н, 187. — Докторе, лицето ти е поаленяло, сигурно имаш температура! Съвр., 1975, кн. 2, 136.