ПОБАЩИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; побащимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Поканвам, вземам някого за побащим на сватба.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)