ПОБЕДОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За сражение, битка, война и под. — който завършва с победа, в който се постига победа; побèден. Целият си съзнателен живот беше прекарал с убеждението, че освен отбранителната война .. всяка друга война, дори когато е победоносна, е по-лоша от най-лошия мир. А. Гуляшки, ЗВ, 112. Тук той [Никифор] претърпял страшното поражение, което го сполетяло на връщане от победоносния му поход. Ст. Михайлов, БС, 151. Около десет години еще са продължавала победоносната борба на римляните с етрусците и галите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 219. Победоносно настъпление. Победоносен бой.
2. Който е свързан, съпровожда се с победа (в 1 знач.), с успех; побèден. Войната несъмнено е към своя близък победоносен край. Ив. Въжарова, ИН (превод), 7. Ролята на народа станала още по-решителна за победоносния изход на войната. Ист. VIII кл, 110. Победоносно завръщане на войските. // Който символизира победа, израз е на победа; побèден. Намери сили да пренесе най-тежкото изпитание: сам да изгори победоносните си знамена. Й. Йовков, Разк. III, 86.
3. С който се побеждава, който носи победа, води до победа; побèден. Люби я тая земя, както аз я любих и нека сред славата на твоето победоносно оръжие цъфти в нея мир и щастие. Ив. Вазов, Съч. III, 40. [Лирата] победоносен слави меч, / юнашки увенчава гроби. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 148. Победоносна храброст. // Спорт. Който довежда до победа в състезание, мач и др. спортни игри; побèден. И на едните, и на другите сега вече трябваше само един гол, победоносният гол и после — само умно пазене на вратата. Д. Калфов, Избр. разк., 318.
4. Който печели победи, който е победител. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, с победоносните си царе, но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. Нашите победоносни войски се завръщаха в окичената столица с китки и благословии. Ив. Вазов, Съч. ХI, 175. Той видя да минава вчера през планината победоносната, дива орда. Й. Йовков, Разк. II, 374. Римский консул Павел Емилий .. предаде седемдесет македонски градове на разграбване .. По това можем да се сещаме как са постъпвали победоносните римляни и в другите области на Балканския полуостров. М. Дринов, ППБН, 85-86.
5. Който изпитва радост, гордост, задоволство от постигната победа, успех; тържествуващ. Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 71. Тая лукава критика разяри Стайка, тя хвърли мстителен поглед на победоносния Боримечка и запя с разтреперан от гняв глас. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 179.
6. Който изразява радост, гордост, задоволство от постигната победа, успех; побèден, тържествуващ. Липата с трясък и стенание грохна на земята .. Едвам сега командуващият си отдъхна и лицето му се разтегна в победоносна усмивка. Ст. Даскалов, СЛ, 8. — Господа, аз съм човек на твърдите убеждения, които винаги изповядвам открито .. Тъй говореше Каменов .., като фърляше тържествуващ и победоносен поглед върху седящите около него. Т. Влайков, Съч. III, 74. Три заптиета караха с победоносен вид .. петима души изплашени българи. Ив. Вазов, Съч. ХII, 159. Чуха се победоносни викове „ура“.