ПОБО̀РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до поборник (във 2 знач.). — Отнапред какъв сте били? — Поборник! .. Подадох на Народното събрание прошение, за да ми определи поборническа пенсия. Ив. Вазов, Съч. Х, 88-89.
2. Който е свойствен, присъщ на поборник (в 1 знач.); борчески. Макар да беше вече в преклонна възраст, в жилите му течеше онази буйна поборническа кръв, която бе текла през 1848 година, когато той се сражаваше на парижките барикади. Д. Линков, ЗБ, 86.