ПОБУ̀НЯМ, -яш, несв.; побу̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Разбунтувам, разбунвам; побунвам. побуням се, побуня се страд.
ПОБУ̀НЯМ СЕ несв.; побу̀ня се св., непрех. Остар. Разбунтувам се, разбунвам се; побунвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник, 1941.