ПОБЪ̀РКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от побърквам1.
ПОБЪ̀РКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от побърквам2 и от побърквам се. Чрез побъркване от време на време с дървена лъжица може да се предотврати загарянето на крема.
ПОБЪ̀РКВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от побърквам3 и от побърквам се; полудяване, подлудяване. — Но във вестниците писаха за нещастен случай. Психоза... Двойно самоубийство в пристъп на побъркване... К, 1963, кн. 9, 15.
ПОБЪ̀РКВАНЕ4, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от побърквам4; попречване, възпрепятстване.