ПОБЪ̀ХТЯМ, -яш, несв.; побъ̀хтя, -иш и -еш, мин. св. — их и -ах, св., прех. и непрех. Диал. Побъхтвам. побъхтям се, побъхтя се страд.

ПОБЪ̀ХТЯМ СЕ несв.; побъ̀хтя се св., непрех. Диал. Побъхтвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)