ПОВАЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от повалявам1.

ПОВАЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от повалявам2 и от повалявам се; поваляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)