ПОВДЍГВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от повдигвам и от повдигвам се; повдигане1. Един богат българин във Влашко харизва за повдигване на българската книжнина 1000 жълтици. П. Р. Славейков, СК, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)