ПОВЍРАМ, -аш, несв.; повря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. повря̀л, -а, -о, мн. поврèли, св., непрех. Вря (в 1 и 2 знач.) малко, кратко време. Качамакът вреше. — Ще стане ли скоро, момиче? — Още малко да поври — отговори девойката. К. Величков, Събр. съч. VIII, 248. Възварява се у един котел пепел; като поври малко и ся утаи пепелта, отлива ся водата и тя е зола .., с която ся пере. Лет., 1872, 254.