ПОВКЍСВАМ, -аш, несв.; повкѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Вкисвам, вкисвам се леко, в малка степен. В горещините храните лесно повкисват и трябва да се изхвърлят. Δ Повкиснал си след срещата, да не би да се скарахте?

ПОВКЍСВАМ СЕ несв.; повкѝсна се св., непрех. Разг. 1. Повкисвам. Като разбра, че не са го включили в комисията, се повкисна, замълча и не взе повече участие в обсъждането. Δ Супата се е повкиснала.

2. Само несв. Вкисвам се (в З знач.) от време на време, понякога. Не му обръщай внимание, когато сe повкисва. Такъв му е характерът.


Източник: Речник на българския език (онлайн)