ПОВЛА̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от повлася като прил. Остар. и диал. Повлашен, порумънчен. Ще видят едновремешните ни чисти, непохабени — девствени сборове, ще чуят и едно словце (проповед), такова, каквото до тогива тамкашните повласени, погърчени, погагаузени българи не бяха чували. Ил. Блъсков, ДБ, 100.