ПО̀ВЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който по разположението си наподобява повлак. [Халкопиритът] след дълго стоене на въздуха получава на повърхността си пъстри повлачни бои — виолетови, червени, зелени. Геол. IX кл, 1951, 116. Във връзка с цвета на минералите трябва да се споменат и т. нар. повършни (повлачни) цветове у някои рудни минерали. Г. Георгиев, МП, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)