ПОВО̀ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Повой1. Повойниците или поясете от фустанелите изменяват формата на белият дроб. А. Дювернуа, СБЯ II, 1687.


Източник: Речник на българския език (онлайн)