ПОВСЪ̀ДЕ нареч. Остар. Навсякъде, навред; навредом, вред, вредом, повред. Свраки и гарвани ся събират, повсъде ся вият и с грозното си грачение предсказват беда. Ил. Блъсков, ИС, 6. А в Берлин дошло това растение [картофите] eдва в 1650 л. и проминало ся до сто години, докле да ся развъди повсъде по Немско. Лет., 1874, 206. Той [Бюфон], .., дръжеше се о мнение, че животът повсъде трае все еднакво без разлика на племе, на образование. Й. Груев, Н, 1881, кн. VI, 456.
— Други форми: п о в с ъ̀ д у, п о в с ю̀ д у.