ПОВТАРА̀Н, мн. -овци, м. Диал. Мъж, който като дете е сукал повторно, след като е бил отбит. Повтаран и повтарана имат лоши очи, когото погляднат, урочасва. Н. Геров, РБЯ IV, 66.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)