ПОВЪЗГОРДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; повъзгордèя, -èеш, мин. св. повъзгордя̀х, прич. мин. св. деят. повъзгордя̀л, -а, -о, мн. повъзгордèли, св., прех. Възгордявам някого малко, в известна степен. Думите на Паскал Столаров, че се е заел да го нареди дори в окръжното ръководство на земеделския съюз, поласкаха и повъзгордяха Кукена. П. Славински, ПЗ, 291.
ПОВЪЗГОРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; повъзгордèя се св., непрех. Възгордявам се малко, в известна степен. И като че се повъзгордях. Някои деца на моята възраст още не знаеха да връзват гащите си, а аз ставам пастир. Кр. Григоров, ОНУ, 32. Децата разказваха за тях [дезертьорите] като за герои от приказките и Динко се повъзгордя. Г. Караславов, ОХ II, 164.