ПОВЪ̀РХНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Повърхностен (в 1 знач.); повърхен, повършен. Колоидните мицели, .. са сложни съчетания: вътре едно ядро, което е и масата на частицата, но която не е химично деятелна, и около нея един повърхнен слой от друго вещество с чувствителни химични отнасяния. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 48.
◊ Повърхнен печат. Печат. Вид печат, при който и частите, които се печатат, и тези, които не се печатат, от печатната форма, намазана със специално мастило, стоят на едно ниво; плосък печат.