ПОВЯ̀РВАМ, -аш, св., непрех. и прех. 1. Започвам да вярвам в нещо, някого. Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! Й. Йовков, СЛ, 5. — Вие, моряците, много лъжете. Стефан се чуди: тя беше повярвала всичко, когато той лъжеше, а сега, когато ѝ казваше истината, не му вярваше. М. Грубешлиева, ПП, 53. „Вярвай във вярата си и се съмнявай в съмнението си, защото е сигурно нещастие да се съмняваш във вярата си и да повярваш в съмнението си“. Ал. Гетман и др., СБ, 316. „Лойд“ ни разказва, че Мустафа паша са срещнал вече с черногорския княз.. От друга страна ние са научаваме противното .. Кому да повярва човек? С, 1872, бр. 39, 306. Знам, целий свят ще викне против мене, / едничка ти [майко] не ще повярваш, / че твоето дете — .. / .. е станало несретник, скитник, празен ветрогонец. Е. Багряна, ЗМ, 84. Повярвах в Бога. // Започвам да вярвам в способностите, възможностите на някого. И готови преди малко за бунт, те отново повярваха в Индже. Й. Йовков, СЛ, 130.
2. Разг. Като вмет. дума. Само пов. 2 л., самост. или в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. За подчертаване истинността на това, което се казва, съобщава. Една сойка дойде, но толкова много се превземаше, че, повярвайте ми, хвърчеше предимно с едното си крило, а другото само помахваше от време на време. Й. Радичков, СР, 10. Веднъж срещнах една красива дама, .. — Госпожо, спомняте ли си да съм ви обичал някога? — Откъде мога аз да зная това? — Би трябвало да знаете, защото, повярвайте ми, не бих пропуснал да ви го кажа. — Никога не сте ми казвали такова нещо. Б. Ничев, Избр. тв. I (превод), 168. повярвам се страд. Легендата за самоволната му смърт се разнесе и повярва. Й. Йовков, Разк. I, 125. повярва се безл. Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща от там. Й. Йовков, ВАХ, 150.