ПОГА̀НЍЧ м. Диал. Момче, помощник на овчар, овчарски чирак, което подгонва, подкарва овцете към стъргата за доене; погонич, поганчар1, покарач, подкарувач, карач1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
