ПОГА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от поганец1. Нашето поганче е па строшило стовната. СбНУ ХLVIII, 502.
— Друга форма: б у г а̀ н ч е.
ПОГА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от поганец2; мишле. Живеяли троица брайкя ..
Еднуж Смехурко [най-младият брат] отишъл при брайкя си и им посакал десет лева. Они му дали. Он си купил за тее паре поганче .. Брайкята му се насмеяли: — Защо да ти давамо, кига ги арчиш на ветъра? Купуеш си поганчета да си играеш кико малечко дете! Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 587.