ПОГЛЀДВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); поглèдам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Гледам (във 2, 6, 14, 16 и 24 знач.) малко, известно време. „Татко, искаш ли да погледаме морето отблизо?.. Никога не съм виждала толкова големи вълни.“ Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 35. — Прибрах момчето вкъщи, бабата ще го погледа с нашите деца, докато вие там в общината решите или може да го потърси некой от село. Д. Талев, ПК, 477-478. Милан погледва още няколко време подир дяда Давида, после очите му се премрежват и той .. се замисля. Й. Йовков, ПК, 185. В р а ч к а т а.. Ти, невясто, виждаш ми се натъжена?! А т и д ж е. Затуй те повиках. Да ми погледаш, мъката ми да прогониш! В р а ч к а т а. Ще гледам, баба, ще бая, на тебе всичко ще позная! Г. Крънзов, Избр. п, 144. А момата, като си издигна очите, погледваше няколко минути белокосата вдовица и после ѝ рече: мамо, ти не беше всякога в такваз голота и бедност. БКн, 1859, кн. 1, 217.
2. Остар. и диал. Виждам (в 1 и 2 знач.), съглеждам. Ошла сам доле, долната земня, / тамока сам чудо погледала. Нар. пес., СбНУ ХL, 387. — Леле очи, църни очи, / дали не сте погледали / Ангелинка баш кралица? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 523. Си се дръвя поклония; / гиди дръво трепетлика, / току стои, та трепери. / Погледа го свет Георгия, / по пат иде, люто клъне. Нар. пес., СбАИ, 386. погледвам се, погледам се страд., възвр. и взаим. Малка мома вода лела, / над вода се погледала, / па се сама харесала. Нар. пес., СбВСтТ, 493. Искам с вас, като с братя от една майка, да си погълчим и да се погледаме. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 198. Стояха тук тия бедни люде някое време, усмихваха се един на друг .., погледаха се, като че ли всеки очакваше да види другия някак преобразен, по-друг и току започнаха да се разотиват. Д. Талев, И, 542. погледва се, погледа се безл.
— Други форми: п о г л а̀ д в а м, п о г л я̀ д в а м.
ПОГЛЀДВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); поглèдна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Поглеждам. Някои си турци минувале покрай нас, кога била тя на вратника, погледвале я с не добро око и тя ги погледвала дяволита и им се подсмивала, като мома на ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47. До него един млад поп .. стискаше юмрука си и говореше нещо ядосано на окръжающите го, като погледваше презрително към тълпата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 65. погледвам се, погледна се страд., възвр. и взаим. М и л к а (Влазя преоблечена, погледва се в огледалото). Ив. Вазов, Съч. ХХI, 157. Ние с бае Васил ту в нея гледахме, ту един други се погледвахме и клатехме глава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56. Когато се погледваха помежду си [еснафската депутация], спомняха си, че са дошли да защищават българската конституция и да искат княз от Русия. С. Радев, ССБ II, 311. погледва се, погледне се безл. Нисичка стая, с едно прозорче, и то облепено с дебела книга, само в средата му едно джамче, колкото за едно око, за да може да се погледва през него, когато кучетата залаят на двора. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39.
— Други форми: п о г л а̀ д в а м, п о г л я̀ д в а м.