ПОГЛЀЗВАМ, -аш, несв.; поглèзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Глезя малко, в известна степен. Исках да я зарадвам, да я поглезя, затова я заведох в любимата ѝ сладкарница.
2. Само несв. Глезя от време на време, понякога. Баща ѝ я поглезва, но когато трябва, е строг и не ѝ отстъпва. поглезвам се, поглезя се страд. и възвр. — Прекалено си суров към децата, а те трябва и да се поглезват, за да усетят, че ги обичаш. Δ Рядко си угаждам, но днес се поглезих с любимото си вино.
ПОГЛЀЗВАМ СЕ несв.; поглèзя се св., непрех. 1. Глезя се малко, в известна степен. Поглези се, поумилква се около него, но не успя да го омилостиви.
2. Само несв. Глезя се от време на време, понякога. Малко е капризна и обича да се поглезва, но иначе е добро дете.