ПОГНУСЀНО нареч. С погнуса, отвращение. — Швабите и италианците ги [жабите] ядат. — Тю, казваше Йовка и се мръщеше погнусено. Елин Пелин, Съч. III, 50. Следния миг Елена погнусено плю срещу тълпата, налапа дулото на пистолета и грохна върху опаления от слънцето гранит. Ив. Хаджимарчев, ОК, 293.