ПОГОВЯ̀ВАМ, -аш, несв., поговèя, -èеш, мин. св. поговя̀х, прич. мин. св. деят. поговя̀л, -а, -о, мн. поговèли, св., непрех. Говея малко, кратко време. Из най-напред [козите] не рачаха да ядат, но като поговяха няколко време, навикнаха малко по малко с някои зърна от житата и зеха да ся опитомят. П. Р. Славейков, РО (превод), 86. Невястата се изважда да поговее пред стройниците и ако настоятелно се поиска от предводителя им, може и ръка да им целива. СбНУКШ ч. III, 60.