ПО̀ГРАБ м. Само в съчет.: Ръката ми е на пограб. Диал. Готов съм да сграбча, да грабна нещо. Ръката му е на пограб, / окото му е на поглед, / ногата му е на подскок. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 72.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
