ПОГРА̀КВАМ, -аш, несв.; погра̀кам, -аш, мин. св. -ах и погра̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Гракам, грача малко, кратко време. Гарван пограчи някъде наблизо и песента му зловещо отекна в утринната тишина.

2. Само несв. Гракам, грача от време на време, понякога. Патицата стоеше настрана. Меко, пресипнало погракваше. Й. Йовков, АМГ, 161. Ще въртят [дивите патици] тъмнозелените си шии.., недоверчиво ще погракват. Ст. Стратиев, ПП, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)