ПОГРЍБАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); погреба̀, -èш, мин. св. погрèбах и (остар.) -ох, прич. мин. св. деят. погрèбал, -а, -о, мн. -и и (остар. и диал.) -бла, -бло, мн. -бли, св., прех. Погребвам1; погребявам, погребям. — Днес ние не погрибаме пехливан Димо Канатлъ, но от днес се ражда един друг Крилат Димо — революционер и съзаклятник. Г. Манов, КД, 134. На ден люби гиздава девокя — / днес я либи, заран я погриба. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 52. погрибам се, погреба се страд.