ПОГРОЗНЯ̀Л, -а, -о, мн. погрознèли. Прич. мин. св. деят. от погрознея като прил. Който е станал грозен или по-грозен. Аз гледах с удивление погрознялото ѝ лице, потъмнелите големи очи и си мислех: „Колко ли мъка е видяла през живота си.“ М. Гръбчева, ВИН, 161. От сивото снишено небе се посипаха на превара дребни снежинки .. и бързо-бързо почнаха да покриват погрознялата земя с бяла рохкава покривка. Елин Пелин, Съч. II, 99. — Тейко! Аз съм.. Погрознялото, издрасканото това момиче е Станка. Ил. Блъсков, ИС, 121.