ПОДАРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Дарител. Пръв от подарителите ни тази година е пак Негово преосвященство Св. Пловдивский, който освен редовното си спомоществование от З лири ни даде и 2 лири подарък. Ч, 1875, бр. 10, 439. Родолюбивите подарители от Букурещ .. подаряват за селата Драгижево и Мердана Търновско по две годишни течения от „Училището“. У, 1870, бр. 3, 48. Телеграфо-пощенските раздавачи в някои провинциални градове са си го [календара] набавили за раздавание на гражданите при честитяване новата година. Идея похвална — да има полза и за подарявания, и за подарителя. Пряп., 1903, бр. 69, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)