ПО̀ДАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Който обича да подарява, да дава; щедър, дашен. Податна ръка не се сече. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 55.
ПОДА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Който е свързан с плащане на данъци. Хората на труда заявяват, че един данък, сложен на една несправедлива база .., не може да отговаря на реалните податни сили на търговеца, индустриалеца и занаятчията. БД, 1909, бр. 6, 1. Числото на податните съсловия са умалило — от данъците били освободени духовенството, чиновниците, артистите, лекарите, учителите и пр. Н. Михайловски, РВИ I (превод), 307.
— От рус. податно̀й.