ПОДБРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; подбрадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Поставям на главата и връзвам под брадата (кърпа, забрадка и под.); забраждам, пребраждам. Облякоха я нарочно по-прибрано, в по-вехтички дрехи, по-ниско подбрадиха ръченика ѝ. Й. Йовков, СЛ, 39. Т и н к а: — А ти, како Здравке, де беше?.. З д р а в к а (Подбражда си кърпата. Разсеяно.): — Тук... мих се... Ц. Церковски, ТЗ, 124. подбраждам се, подбрадя се страд. и възвр.