ПОДГОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подгоря като прил. Който е с изгорели долни крайща, части, който е обгорял обикн. отдолу; поизгорял, пообгорял, поизпърлен. Милият дядо Петър... същият си беше, какъвто го помнех от преди десетина години: с дългите като повесма и подгорени .. мустаки. Н. Хайтов, ПП, 20. С подгорени постулци (пелени) не ги [децата] повиват. СбНУКШ III, 28.