ПОДГОРЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подгорча като прил. Огорчен, наскърбен. Ти, повръхност земна / либаво сребриш, / сърца подгорчени / сладостно тешиш. П. Р. Славейков, СК, 138. Подгорчено сирене.
