ПОДГО̀ТВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от подготвя като прил. 1. Който има необходимата подготовка, образование, квалификация, за да упражнява някаква дейност или професия. Раковски пръв изтъква необходимостта от създаване на предварително обучение и подготвена войска. Ив. Унджиев, ВЛ, 50. След няколко години — ... — може би всичката земя от нашия район ще бъде кооперирана. Ние не само че ще отваряме път за това щастливо време, но трябва да го дочакаме с подготвени кадри. А. Гуляшки, МТС, 295. Подготвен планинар. Подготвен ученик.
2. Който има готовност, нагласа и необходими инструменти, съоръжения да извърши нещо или да участва в нещо. Надмощието на противника пролича изведнъж. Последният беше дошъл организиран, подготвен, въоръжен до зъби. Кр. Велков, СБ, 128. — По селата лошо войводо! Хората не са готови!.. — Пък кой знае: може другаде народът да е по-подготвен. Ст. Дичев, ЗС I, 486.
3. Който предварително е направен, готов е за някаква цел. Аз избрах удобно местенце, така че да мога да видя, ако някой се доближи до нас, и преди още да бе начупен хлябът, започнах .. подготвеното си слово. М. Гръбчева, ВИН, 115. Това време било предостатъчно на полицаите да заемат .. подготвените си позиции и открият ураганен огън с картечници. М. Гръбчева, ВИН, 304.