ПОДГЪ̀ЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Неодобр. Навеждам се, кланям се, слугувам. Уж и аз на старо време рахат да видя, пък то... не стига дето слугувах на мъж, на син, хаде сега подгъзувай на чуждата дъщеря. Ил. Блъсков, ПБ I, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)