ПО̀ДЗАГЛА̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Допълнително, второ заглание под основното, което го допълва, уточнява. Тя [книгата] носи странното заглавие „Анга“.. А като подзаглавие книгата носи: „Спомените на един емигрант“. Б. Шивачев, Съч. I, 81. Арцибашев .. е написал напоследък нова драма в стихове, която носи заглавието „Дяволът“, а подзаглавие: „Трагичен фарс“. Р, 1926, бр. 231, 3.