ПОДЍГВАМ, -аш, несв. (остар.); подѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подѝгнат, св., прех. Повдигам. Стоящият пред престола священик, като подигва евангелието, изговаря: Благословено царство отца и сина и светаго духа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 94. Не искай големи почести! Знаеш ли колко много неприятели подигваш с това против себе си и колко много излагаш себе си на горчивите им съждения! Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 160. подигвам се, подигна се страд.

ПОДЍГВАМ СЕ несв. (остар.); подѝгна се св., непрех. Повдигам се. Когато водите на Нил са подигвали твърде високо, отвождали ги в езерото. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)