ПОДКА̀НА ж. Канeнe, призоваване да се извърши нещо, подтикванe към някакво дeйствиe; подканванe. Какво се беше случило по-нататък, знаеше кажи-речи всеки посетител на кръчмата, защото Епаминонд не чакаше много подкани, за да разкаже историята на патилата си. А. Дончев, СВС, 19. — Бай Щерьо, ще продължиш ли патилата си? .. Щерьо очакваше подканата и му стана приятно. Д. Кисьов, Щ, 262. Васил премина центъра на града, после сви по тясна нечиста улица, огласена от кресливите подкани на продавачите, .., и не след дълго излезе на широко тревясало поле. Ив. Планински, БС, 29.


Източник: Речник на българския език (онлайн)