ПОДКА̀СТРЯНЕ ср. Отгл. същ. от подкастрям и от подкастрям се. То [ратайчето] умееше еднакво сръчно да оседлава коня на господаря си и да върти ножицата за подкастряне на овошките. Т. Нейков, ЗИК (превод), 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)