ПОДКЛА̀ДА ж. Диал. Нещо, което служи за запалване, подклаждане на огън; подпалка. Купи борина да се намира за подклада. Н. Геров, РБЯ IV, 86.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОДКЛАДА̀. Вж. п о д к л а ж д а м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)