ПОДКОВОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на подкова (в 1 знач.); подковообразен. Тя [гарата] е с метален сводест покрив и от двете страни на подкововидния вход са изваяни по две стилизирани фигури. Кр. Белев, 3, 12. Постоянните магнити имат най-разнообразна форма. Най-често се срещат и употребяват пръчковидни и подкововидни магнити. Физ. VIII кл 1965, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)