ПОДКОРЀМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ремък, който се слага под корема на кон, магаре за завързване на самар, чул и под.; подопашник. Димитър им изтри [на конете] гърбовете от потта, покри ги с чуловете, превърза ги с подкоремниците. Т. Харманджиев, Р, 26.