ПОДЛЕЖА̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от подлежа като прил. Анат. За т ък а н, к о с т и под. — който лежи, разположен е под нещо, обикн. под друг орган. На мястото [от тялото], което се притиска върху леглото, най-напред се умъртвява кожата и отпада, а по-късно и подлежащите тъкани; може да се стигне до оголване на костите. Л. Митов и др., ВБ, 32. За места, които не са подхвърлени на механично претоварване, получената кожна покривка е надеждна защита за подлежащите тъкани. Ц. Михов и др., КП, 67. Чрез този растеж туморът [на кожата] прониква и разрушава тъканите все по-надълбоко и ако не се лекува, той ще достигне подлежащата кост. Р. Райчев, НКД, 68.