ПОДМАЗВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на подмазвач, характерен е за подмазвач; мазнишки, подлизурски, угоднически. Гласът на бюфетчията не беше нито подмазвачески, нито угоднически, а просто по женски нежен и приятен. Л. Дилов, ПБД, 179. Подмазваческо поведение.

ПОДМАЗВА̀ЧЕСКИ нареч. С подмазване3, като се подмазвам; подмазвателно, мазно, мазнишки, угоднически, подлизурски, подмилкващо. — Отиди и кажи доблестно на Маркуча, че няма да застъпиш на мястото на Часовникаря, който подмазвачески играе в момента табла с Тапата. Е. Кузманов, ЧДБ, 34. Щом зърна началника си, той се усмихна подмазвачески.


Източник: Речник на българския език (онлайн)