ПОДНО̀ВА ж. 1. Рядко. Подновяване. Но и къщите вече се вгърбиха, / а подновата иска пари, / вред мазилките им се покъртиха, / то добре, че бръшляна ги крий. Н. Марангозов, НПС, 64.

2. Диал. Нова дреха, премяна (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)